Плевен след Освобождението – хора, улици и сгради

 

След Освобождението Плевен наброява 11 474 души, съгласно данни от 1881 г. От 15 декември 1877 г. кмет е Атанас Костов. Началните мерки на общинската власт са: разчистване на града след продължителните военни действия, нормализиране на търговията, установяване на ред и спокойствие за гражданите. През април 1878 г. са именувани първите 18 улици в града. От тях до днес е останала ул. „Гренадерска“.

Строежът на първите обществени сгради в Плевен започва през 1884 г. Още при посрещането на руския император Александър II след превземането на града му е връчен благодарствен адрес от жителите на Плевен – на 2 (14) декември 1878 г. В него се моли позволение за построяване на мъжка гимназия, носеща името „Цар Освободител“. Конкретното решение за строежа е взето от общинарите през март 1883 г., когато кмет е Георги Дюлгеров. 40 хиляди лева са отпуснати и от Окръжното управление. Основният камък е положен през 1884 г. На същото място е квартирувала част от 10-а Видинска дружина, положила началото на 4-и пехотен Плевенски полк. Когато сградата е завършена в края на десетилетието, в нея се нанася току-що основаното Винаро-земеделско училище.

Винарското училище

Тук завършва образованието си през 1898 г. водачът на БЗНС Александър Стамболийски, а десетилетия по-късно – и именитият актьор Григор Вачков. Днес сградата се обитава от Центъра за работа с деца и Северняшкия ансамбъл. През 1884 г. се полагат основите и на плевенската казарма, завършена през 1888 г.

Пехотната казарма

Строежът е по проект на италиански архитекти. Оттук са тръгнали за фронта войните от 4-и пехотен Плевенски и 17-и Доростолски полк. Днес в огромния комплекс се помещават богатите колекции на Регионалния исторически музей.

Характерна особеност на обществено-икономически живот на града след Освобождението е присъствието на значителна група преселници от Македония. Тук те се спасяват от османо-турския гнет. Будни и предприемчиви, преминали през „школата“ на търговията в Цариград, те успяват да натрупат капитал и се утвърждават сред заможните хора в града. Такива са Атанас Костов и Георги Костов от с. Гопеш, Коста и Димитър Стоянови, Димитър Константинов и братя Върбенови от Емборе, Егейска Македония. Безспорно най-известният от тях и заслужил уважение е Димитър Константинов, роден през 1841 г.

Димитър Константинов

Рано остава сирак и заедно с група строители заминава за Цариград. През 1859 г. вече е в Плевен. Тук заварва значителна колония преселници от Македония, между тях и своите братовчеди – братята Коста и Димитър Стоянови. През 1878 г. заедно с Христо Върбенов Димитър Константинов регистрира фирма за зърнени храни. Те, заедно с основаното още през края на 1885 г. акционерно дружество „Напредък“ , са в основата на кредитния и търговски капитал на Плевен. Отначало местното население гледа на тях с недоверие, нарича ги „цинцари“. По-късно обаче това се заменя с уважение. През 1908 г. Димитър Константинов издига в центъра на Плевен голяма и модерна сграда на стойност 4 000 000 лева и я дарява, с посредничеството на църквата „Св. Николай“. Тук се нанася окръжният съд, а в част от помещенията – адвокатски кантори. Предвижда се с натрупаните от наеми приходи да се построи сирото-старопиталище. Съградено е старопиталище близо до Скобелевия парк. Уви, сега и двата обекта вече са история. На мястото на Окръжния съд през 70-те години на миналия век е построен партиен дом, а старопиталището става жертва на безстопанственост и разруха.

Димитър Константинов прави дарение и на църквата „Св. Николай“ в Плевен (затова гробът му е близо до нея – в зелената площ до паркинга на театъра), на Българския червен кръст през Балканската война и на 4-и пехотен Плевенски полк в годините на Първата световна война. Днес като спомен от него е остнала само сградата на Професионалната гимназия по облекло и текстил. Тя е открита през 1915 г. като III-а прогимназия. Улицата покрай нея се нарича „Димитър Константинов“.

От Емборе е и Коста Стоянов. Той притежава търговска фирма за износ на зърнени храни, акционер е в дружество „Напредък“. Завещава 2 000 000 лева и имоти в центъра на Плевен за фонд, от който да се издържат ученички и да се построи родилен дом. Неговата красива къща на Старата главна (някога ул. „Александровска”), завършена през 1900 г., е запазена.

Домът на Коста Стоянов

Новата история на Плевен е немислима и без рода Върбенови. Христо Върбенов също е роден в село Емборе, през 1848 г. Забогатява от  търговия с вино и зърнени храни. Депутат е в Третото Велико народно събрание (1886-1887), както и в Десетото обикновено Народно събрание (1899-1900). Закупува оръжие за въоръжените чети в Македония. Негова е прочутата „Върбенова къща“ в Плевен. Тя е в стил необарок, по проект на австрийския архитект Велцфелд. Завършена е през 1899 г. и струвала 60 000 златни лева. Регистрирана е като паметник на културата с национално значение, но днес за съжаление сградата е в тежко състояние.

Още на първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. много от македонските преселници печелят награди и демонстрират стопанския прогрес на Плевен, най-вече в скотовъдството и винарството.

Несъмнено един от най-хубавите площади в Плевен е „Стефан Стамболов“. Тук са сградите на драматичния театър „Иван Радоев“, църквата „Св. Николай“. Срещу тях някога се е намирала известната музикална книжарница „Златолира” на Симеон Чорбаджиев, а до нея, от началото на миналия век – аптеката на Ламби Петров, която днес се преустройва за хотел. Ъгълът заема сградата на клона на Българската народна банка. Театралната сграда, в която десетилетия се е помещавало плевенското читалище „Съгласие“, е строена в годините 1893-1895 г. по проект на австрийския архитект Вячеслав Гавърда (или Гаварда). Читалището е било храм за културата на Плевен. Почти всички културни институти днес водят своето начало от него. Дълги години в тази сграда се е намирало и Плевенското общинско управление. Неслучайно през април 1912 г. кметът на Париж Фелик Русел посещава Плевенската община, но и намиращата се в съседство читалищна библиотека. Чрез нея Плевен става първият български град член на Международния библиографски институт.

Било е традиция всички големи държавни събития да се отбелязват в града ни първо с литургия в църковния храм, откъдето празнично шествие преминавало до централния площад, където е бил тогавашният Паметник на свободата. Затова и сега пред театъра е поставена паметна морена. Тя е посветена на обявяването на българската независимост през 1908 г.

Основният камък на Мавзолея се полага на 12.04.1903 г. Автор на проекта е Пенчо Койчев, в съграждането участва и плевенският архитект Константин Смолянов, завършил в Белгия, както Койчев.

Церемония по откриването на Мавзолея

Зад театъра е известният музей „Цар Освободител Александър II“. Вдясно срещу театъра е бил прочутият магазин за платове и дрехи “Аржентина“. Неговият собственик, Иван Георгиев е учил моден шев в Париж.

Старата главна улица се оформя най-вече по времето на плевенските кметове Христо Данаилов и Тодор Табаков. За нейния добър вид принос имат и издигнатите домове на Атанас Костов, Христо Върбенов и Коста Стоянов. Пренастлан е и районът на читалище „Съгласие“.

Развитието на Плевен след Освобождението е свързано най-вече с имената на кметовете Тодор Табаков (1903-1908) и Иван Миндиликов (1924-1931). По времето на Табаков се оформят голяма част от плевенските улици, съгражда се банята (проектант е архитект Никола Лазаров), изграждат се основните обекти на военноисторическите музеи, макар и под егидата на държавата, именуват се 189 плевенски улици. По негово време се открива клон на БНБ, правят се първите опити за електрификация, открита е телефонната линия Плевен-София. Днес „Тодор Табаков“ се нарича улица до училище „Единство“.

С откриването на работилницата за железни каси на Иван Бурджев (1891) всъщност се полагат основите на плевенската индустрия. Постепенно работилницата прераства във фабрика, единствена по рода си на Балканите. Анекдотичен е случаят в Анхиало, днес Поморие през 1906 г. При пожар в градската поща английската желязна каса се стопява, а тази на Бурджев остава непокътната. Иначе първите фабрики в Плевен са циментовата „Лев” (1909) и текстилната „Кайлъшка долина” (1911).

Основен поминък на населението в Плевен е лозарството и винарството, както и скотовъдството. За тях спомагат откритото през 1890 г. Винаро-земеделческо училище, ежегодното пролетно изложение за едър рогат добитък, където са идвали търговци чак от Испания. Той е бил на Сър пазар и датира още от Възраждането.

Пазарът

Развито е също кожарството и шивачеството. За последното спомага и откритото през 1896г. училище на Георги Друмев, а по-късно и на Иванка Гетова.

Площадът и улицата пред жп гарата неслучайно носят името на плевенския кмет Иван Миндиликов, оставил трайни следи в историята на града.

Иван Миндиликов – един от най-успешните кметове на Плевен

Негово дело са мащабното павиране на плевенски улици, електрификацията, построяване на нова жп гара (архитект Крум Плакунов), модернизиране на пожарната команда. По негово време, макар и с държавни средства се издига сградата на Сметната палата (днес Плевенската община) по проект на именития архитект Коста Николов. През 1926 г. специална комисия, в която влизат писателят Георги Домусчиев и уважаваният адвокат Андрея Башев, именува отново плевенските улици. На тях дължим и досега съществуващите улици с имена на български възрожденци и градове от цялата географска карта на Македония, тъй като Башев е бил родом от Ресен. По времето на Миндиликов (1924 г.) се полага основният камък на внушителнта сграда на Мъжката гимназия – днес Медицински университет. В близост до нея – на ул. „Кирил и Методий“ №24 е домът, в който е живял големият български интелектуалец Ячо Хлебаров, дългогодишен председател на Върховния читалищен съюз в България, председател на плевенското читалище „Съгласие“, преводач и издател. Домът е строен по проект на архитект Нено Ямантиев. Любопитен факт е, че през 1933 г. тук е гостувала красивата немска кинозвезда Евелина Холт, известна в историята и на нямото, и на говорящото кино.

Евелина Холт

Първите кинопрожекции в Плевен са от средата на първото десетилетие на XX-и век в салона на читалище „Съгласие“ . Киносалони в Плевен се откриват след Първата световна война- „Одеон“, „Електра“, „Глория Палас“. Най-известното плевенско фотоателие е това на Серафимов – близо до днешния ресторант „Будапеща“. Модерни сладкарници в Плевен се откриват след Първата световна война. Такава в центъра на града е била „Морска сирена“. Най-известен ресторант е този на Коста Лазаров – „Червен рак“ (днес „България“).

Една паметна дата остава в историята на Плевен и до днес – 19 декември 1934 г. Тогава тържествено се чества 100-годишнината на най-старата плевенска църква – „Св. Николай“, откриване на сградата на Военния клуб, полагане на основата на паметник на загиналите 9-а пехотна Плевенска девизия. Тържествата са почетени от цар Борис III. За църковния юбилей излиза специално издание, отпечатан е и специален „Плевенски общински вестник“. Тържествено е открит Военният клуб и паметна плоча за проектирания паметник на героите от Девета пехотна плевенска дивизия, който чака своите създатели и до днес…

През 1944 г. Плевен наброявал 35 000 души.

Автор: Красимир Петров

 

Advertisements